Начало Тонът на времето Биография: Художникът Васил Стоилов
3416
Тонът на времето

Биография: Художникът Васил Стоилов

Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
| 29 Февруари 2024, 08:00 ч.

Всичко, което съм нарисувал, е за народа ми, казва художникът Васил Стоилов. В активните си години обича да рисува селяните, бита им. 

„Аз от най-ранно детство третирам акварела като изразно средство и смятам, че съм дошъл до едно мое виждане и до един мой занаят преди всичко, чрез който съм могъл да се добера до нещо дълбоко и наше, българско“. 

Това разказва художникът проф. Васил Стоилов, от чието рождение днес отбелязваме 120 години. 

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ В ИЗКУСТВОТО

Проф. Васил Стоилов (Васил Стоилов Антонов) е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Герман. През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. Приет е да учи живопис в Държавната художествена академия при проф. Цено Тодоров. Завършва Академията през 1927 г. с отличен успех. От 1929 г. до 1932 г. Васил Стоилов специализира в Париж, Франция, след като печели конкурс на Министерство на просвещението за стипендия в чужбина с картината си „Гостенката“ (1927), която той излага в общата художествена изложба същата година. Със свои картини художникът участва в Есенния салон на Гран Пале през 1929 г. и три пъти в Салона на френските артисти - през 1930 г., 1932 г. и 1935 г.  Докато е в Париж, той представя през 1931 г. самостоятелна изложба в галерията „Анри Манюел“ на Монмартър. 

По този повод френският критик проф. Луи Рео пише в каталога за изложбата му: „В лицето на Васил Стоилов България притежава един наистина национален художник. Никой още не е предавал с такава сила на израза и с такава халюцинираща правда набръчканите, изсъхнали и сякаш вкаменени лица на стари селяни, чиято кожа е придобила от слънцето и вятъра здравината и трайността на скала".

През 1932 г. на общата изложба на Дружеството на френските художници картината му „Селянинът със стомната“ е отличена с Почетна грамота. Същата година Васил Стоилов се завръща в България и се присъединява към групата на художниците,  обединени в движението "Родно изкуство".  През 50-те години на 20-и век той рисува многофигурни композиции с маслени бои,  а живописните му творби от този период са изпълнени с акварелна техника.

От 1954 г. Васил Стоилов е доцент и завеждащ катедра в Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (дн. Университет по архитектура, строителство и геодезия). От 1960 г.  е професор. От 1964 г. и 1970 г. той е преподавал и във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

ТВОРЧЕСТВОТО МУ ОБХВАЩА ВСИЧКИ ЖАНРОВЕ

Творчеството на Васил Стоилов обхваща почти всички жанрове: от портрета, пейзажа, интериора и натюрморта до фигурната и многофигурната композиция, както и картините с исторически сюжети. Васил Стоилов рисува и с акварел на грундирано дърво или на лист, като третира този материал по свой собствен начин.

През целия си творчески период Васил Стоилов е създал над 3000 картини. Вдъхновение и сюжети за картините си художникът намира сред хората от народа. Главни герои в картините му са десетки селяни, селски девойки, юноши и деца. Рисувал е и портрети на редица културни и политически дейци. Сред тях са  картините „Баба с шал“ (1928), „Еремит“ (1928), "Баба с ябълки" (1931), "Човекът със стомната" (1932), „Шоп от Герман" (1937),  „Мома от Герман“ (1937), „Дете от Бистрица“ (1937), „Мадоната с агнето“ (1938), „Баща ми“ (1939), „Автопортрет“ (1939), „Българска мадона“ (1940), „Портрет на народните художници Андрей Николов и Владимир Димитров - Майстора“ (1952) , „Видински селяни пишат писмо до руския цар Николай I“ (1959), „Мадона със слънчогледи“ (1961), „Мадона“ (1962), „Мадона“ (1968) и др. Любим жанр на художника е и пейзажът. Той рисува десетки пейзажи от Герман, Кричим и от други места, където е ходил. Сред тях са „Пейзаж“ (1933), „Зима в Кричим“ (1937), „Зима край Подуене“ (1933), „Утро в Герман“, „Пролет“, „Пейзаж от Робертово“, „Въча край Кричим“, „Искър зимно време“  и др.

Сред приятелите му са художниците Владимир Димитров – Майстора, Александър Жендов, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Илия Петров, Дечко Узунов, Светлин Русев.

ИЗЛОЖБИ

През годините Васил Стоилов е участвал във всички художествени изложби в София. Урежда самостоятелни изложби през 1933 г., 1935 г., 1938 г., 1942 г., 1958 г., 1974 г. Негови творби са излагани в колективни изложби в Германия през 1941 г.,  в Гърция, СССР, Румъния, Индия, Унгария и др. През 1990 г. в Токио е открита изложба с негови творби, изцяло осъществена от японски почитатели на творчеството му. Самият Васил Стоилов харесва японската графика, особено творбите на Хукосай и Фужита. А японският бизнесмен Цунео Икеда създава музей с негови картини в Нигата.

Творби на Васил Стоилов са притежание на Националната художествена галерия в София и на други галерии в страната и чужбина, сред които в САЩ, Япония и редица европейски страни.  През 1942 г. той участва в Биеналето във Венеция, Италия, където картината му „Жътва“ е откупена от Галерията на модерното изкуство във Венеция измежду 500 картини, представени на изложението. Тогава е поканен за член на Академията на изкуствата в Милано, но разрешението от Комитета по култура на България се забавя с една година и той губи тази възможност.

В интервю за в. „Дума“ през 2004 г. дъщеря му Явора Стоилова споделя за начина му на рисуване: „ Някои картини ги е рисувал с мене на скута. Присъствала съм, когато рисува. Той къпеше картините си. Най-напред рисуваше платната си съвсем точно като рисунък и след това ги поливаше с една мътна течност. Всички образи изчезваха и това ме ужасяваше. След това вземаше една четка и изваждаше от картината светли петна и я „раждаше“ от тъмното. Обичаше често да казва: Светлината, моето момиче, се ражда от мрака“.

ДАРЕНИЕ

В края на януари 1996 г. съпругата на художника Ганка Найденова и дъщеря му Явора Стоилова даряват 33 негови картини  на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Сред дарените картини са  „Автопортрет“ (1939), на който той е изобразен с ръка на сърцето, „Мома от Герман“ (1937), както и ранна, неподписана творба на Васил Стоилов от 1924 г. в стил сецесион. Дарени са и писалището, на което художникът е писал дневниците си, стативът му, комплект четки, стол от старинен гоблен с образа на Франсоа Прамие, керамична ваза от приятеля му Жорж Бакърджиев, както и плакатът от първата му изложба в Париж. През юни 2000 г. Явора и Василия Стоилови – дъщерята и внучката на проф. Васил Стоилов, даряват на Нов български университет неговия личен и родов архив. Фондът е формиран на няколко пъти с нови дарения – през годините Явора и Василия Стоилови предоставят на НБУ и други ценни материали. През 2010 г. в Цeнтралния държавен архивен фонд постъпват още над 160 рисунки на художника. Архивът на Васил Стоилов съдържа автобиографии и биографични справки, писани между 1932 и 1984 г. във връзка с кандидатстване за работа, участия в изложби и конкурси. Художникът е запазил и свои ученически записки по литература, френски и география от 1921-1922 г. Студентските му години са документирани в дневникови записки от последните два месеца на 1923 г. Запазени са също четири тетрадки, в които Васил Стоилов си е водил записки предимно на френски език.

За големия му принос в развитието на българското изобразително изкуство Васил Стоилов е удостоен през 1967 г. със званието „Заслужил художник“, а през 1979 г. – със званието „Народен художник“. Носител е на орден „Народна република България“ втора степен (1974) и на орден „Георги Димитров“ (1984).

Васил Стоилов умира в София на 13 февруари 1990 г. Два дни преди смъртта си върху лист от бонбониера художникът записва на френски език своя завет към народа си, който завършва с думите: „Всичко, което съм нарисувал, е за народа ми: моето послание трябва да трогне сърцето на моя народ.“

Използвани източници:

(в. „Изгрев“, 4.11.1945 г.)
(в. Ден“, 4.11.1945 г.)
(в. “Радикал“, 14.1.1946 г.)
(в. „Труд“, 27.10.1972 г.)
(в. „Народна култура“, 16.3.1974 г. ; 14.3.1980 г.)
(в. „Работническо дело“, 8.1.1983 г.)
(сп. „Изкуство“, бр.7/1974; бр. 9/1984)
(в. „Отечествен вестник, 24.7.1990 г.)
(в. „24 часа“, 19.2.1994 г.)
(в. „Континент“, 1.3.1994 г.;  28.1.1996 г.)
(, ВИНФ, 29.1.1996 г.)
(в. „Дума“, 17.2.2004 г.)
(Голяма енциклопедия България, т.11, с.4240)
(https://uniarchive.nbu.bg/bg/lichni-fondove/prof-vasil-stoilov)

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
С откриването на изложба с илюстрации по „Диви разкази“ Чепеларе се включи в отбелязването на 105-годишнината от рождението на Николай Хайтов
С откриването на пътуваща изложба илюстрации по „Диви разкази“ Чепеларе се включи в отбелязването на 105-годишнината от рождението на Николай Хайтов. В Народно читалище „Родопска и ...
В Габровската художествена галерия представят изложбата „Истории“
На 14 юни в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово ще бъде представена изложбата „Истории“ на Лаура Димитрова и Стефан Алтъков. Това съобщи Евгени Недев, директор на култур ...
Световноизвестният пианист, композитор и диригент Михаил Плетньов представя своя творба в София, партнира му Щефан Планк
Световноизвестният пианист, композитор и диригент Михаил Плетньов застава на пулта пред Софийската филхармония. С него на сцената ще бъде и тромпетистът Щефан Планк, съобщават от ф ...
Фестивалът „Варненско лято“ улавя значимите тенденции в българския театър, смятат специалисти
Селекцията от български заглавия на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“ представя най-доброто от сцените в страната през изтеклия сезон и успява да улови и да п ...
Членовете на кейпоп групата "Севънтийн" стават посланици на ЮНЕСКО
Членовете на кейпоп групата "Севънтийн" ще станат посланици на добра воля на ЮНЕСКО на 26 юни, съобщи АФП, позовавайки се на организацията към ООН.  "Севънтийн" и ЮНЕСКО спод ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Над 1000 почитатели посрещнаха Лили Иванова с аплодисменти и скандираха името й на концерта в Хасково
Близо 1300 почитатели на Лили Иванова се събраха тази вечер в зала „Дружба“ в Хасково, където примата на българската естрада изнесе концерт в рамките на националното си турне.  ...
Джордж Р. Р. Мартин потвърди, че е възобновен проектът "Десет хиляди кораба"
Авторът на "Игра на тронове" Джордж Р. Р. Мартин потвърди, че е възобновена работата по проекта за телевизионен спин-оф "Десет хиляди кораба", който беше спрян преди време, предаде ...
С откриването на изложба с илюстрации по „Диви разкази“ Чепеларе се включи в отбелязването на 105-годишнината от рождението на Николай Хайтов
С откриването на пътуваща изложба илюстрации по „Диви разкази“ Чепеларе се включи в отбелязването на 105-годишнината от рождението на Николай Хайтов. В Народно читалище „Родопска и ...
Нюйоркският театър "Аполо", бастион на черната музика и култура, отбелязва 90-ата си годишнина
Нюйоркският театър "Аполо", бастион на черната музика и култура и едно от най-известните места в мегаполиса, празнува своята 90-годишнина, предаде Асошиейтед прес. Исторически ...
Музеят на мозайките в Девня обявява Ден на отворените врати в събота
Музеят на мозайките в Девня обявява Ден на отворените врати в събота, 15 юни, съобщиха днес от Общината. На тази дата се навършват и 38 години от откриването на културния институт ...
Тикер в 13:00 ч.
Близо 1300 почитатели на Лили Иванова се събраха тази вечер в зала „Дружба“ в Ха ...
Начало Тонът на времето
3416
Тонът на времето

Биография: Художникът Васил Стоилов

Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
| 29 Февруари 2024, 08:00 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА

Всичко, което съм нарисувал, е за народа ми, казва художникът Васил Стоилов. В активните си години обича да рисува селяните, бита им. 

„Аз от най-ранно детство третирам акварела като изразно средство и смятам, че съм дошъл до едно мое виждане и до един мой занаят преди всичко, чрез който съм могъл да се добера до нещо дълбоко и наше, българско“. 

Това разказва художникът проф. Васил Стоилов, от чието рождение днес отбелязваме 120 години. 

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ В ИЗКУСТВОТО

Проф. Васил Стоилов (Васил Стоилов Антонов) е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Герман. През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. Приет е да учи живопис в Държавната художествена академия при проф. Цено Тодоров. Завършва Академията през 1927 г. с отличен успех. От 1929 г. до 1932 г. Васил Стоилов специализира в Париж, Франция, след като печели конкурс на Министерство на просвещението за стипендия в чужбина с картината си „Гостенката“ (1927), която той излага в общата художествена изложба същата година. Със свои картини художникът участва в Есенния салон на Гран Пале през 1929 г. и три пъти в Салона на френските артисти - през 1930 г., 1932 г. и 1935 г.  Докато е в Париж, той представя през 1931 г. самостоятелна изложба в галерията „Анри Манюел“ на Монмартър. 

По този повод френският критик проф. Луи Рео пише в каталога за изложбата му: „В лицето на Васил Стоилов България притежава един наистина национален художник. Никой още не е предавал с такава сила на израза и с такава халюцинираща правда набръчканите, изсъхнали и сякаш вкаменени лица на стари селяни, чиято кожа е придобила от слънцето и вятъра здравината и трайността на скала".

През 1932 г. на общата изложба на Дружеството на френските художници картината му „Селянинът със стомната“ е отличена с Почетна грамота. Същата година Васил Стоилов се завръща в България и се присъединява към групата на художниците,  обединени в движението "Родно изкуство".  През 50-те години на 20-и век той рисува многофигурни композиции с маслени бои,  а живописните му творби от този период са изпълнени с акварелна техника.

От 1954 г. Васил Стоилов е доцент и завеждащ катедра в Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (дн. Университет по архитектура, строителство и геодезия). От 1960 г.  е професор. От 1964 г. и 1970 г. той е преподавал и във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

ТВОРЧЕСТВОТО МУ ОБХВАЩА ВСИЧКИ ЖАНРОВЕ

Творчеството на Васил Стоилов обхваща почти всички жанрове: от портрета, пейзажа, интериора и натюрморта до фигурната и многофигурната композиция, както и картините с исторически сюжети. Васил Стоилов рисува и с акварел на грундирано дърво или на лист, като третира този материал по свой собствен начин.

През целия си творчески период Васил Стоилов е създал над 3000 картини. Вдъхновение и сюжети за картините си художникът намира сред хората от народа. Главни герои в картините му са десетки селяни, селски девойки, юноши и деца. Рисувал е и портрети на редица културни и политически дейци. Сред тях са  картините „Баба с шал“ (1928), „Еремит“ (1928), "Баба с ябълки" (1931), "Човекът със стомната" (1932), „Шоп от Герман" (1937),  „Мома от Герман“ (1937), „Дете от Бистрица“ (1937), „Мадоната с агнето“ (1938), „Баща ми“ (1939), „Автопортрет“ (1939), „Българска мадона“ (1940), „Портрет на народните художници Андрей Николов и Владимир Димитров - Майстора“ (1952) , „Видински селяни пишат писмо до руския цар Николай I“ (1959), „Мадона със слънчогледи“ (1961), „Мадона“ (1962), „Мадона“ (1968) и др. Любим жанр на художника е и пейзажът. Той рисува десетки пейзажи от Герман, Кричим и от други места, където е ходил. Сред тях са „Пейзаж“ (1933), „Зима в Кричим“ (1937), „Зима край Подуене“ (1933), „Утро в Герман“, „Пролет“, „Пейзаж от Робертово“, „Въча край Кричим“, „Искър зимно време“  и др.

Сред приятелите му са художниците Владимир Димитров – Майстора, Александър Жендов, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Илия Петров, Дечко Узунов, Светлин Русев.

ИЗЛОЖБИ

През годините Васил Стоилов е участвал във всички художествени изложби в София. Урежда самостоятелни изложби през 1933 г., 1935 г., 1938 г., 1942 г., 1958 г., 1974 г. Негови творби са излагани в колективни изложби в Германия през 1941 г.,  в Гърция, СССР, Румъния, Индия, Унгария и др. През 1990 г. в Токио е открита изложба с негови творби, изцяло осъществена от японски почитатели на творчеството му. Самият Васил Стоилов харесва японската графика, особено творбите на Хукосай и Фужита. А японският бизнесмен Цунео Икеда създава музей с негови картини в Нигата.

Творби на Васил Стоилов са притежание на Националната художествена галерия в София и на други галерии в страната и чужбина, сред които в САЩ, Япония и редица европейски страни.  През 1942 г. той участва в Биеналето във Венеция, Италия, където картината му „Жътва“ е откупена от Галерията на модерното изкуство във Венеция измежду 500 картини, представени на изложението. Тогава е поканен за член на Академията на изкуствата в Милано, но разрешението от Комитета по култура на България се забавя с една година и той губи тази възможност.

В интервю за в. „Дума“ през 2004 г. дъщеря му Явора Стоилова споделя за начина му на рисуване: „ Някои картини ги е рисувал с мене на скута. Присъствала съм, когато рисува. Той къпеше картините си. Най-напред рисуваше платната си съвсем точно като рисунък и след това ги поливаше с една мътна течност. Всички образи изчезваха и това ме ужасяваше. След това вземаше една четка и изваждаше от картината светли петна и я „раждаше“ от тъмното. Обичаше често да казва: Светлината, моето момиче, се ражда от мрака“.

ДАРЕНИЕ

В края на януари 1996 г. съпругата на художника Ганка Найденова и дъщеря му Явора Стоилова даряват 33 негови картини  на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Сред дарените картини са  „Автопортрет“ (1939), на който той е изобразен с ръка на сърцето, „Мома от Герман“ (1937), както и ранна, неподписана творба на Васил Стоилов от 1924 г. в стил сецесион. Дарени са и писалището, на което художникът е писал дневниците си, стативът му, комплект четки, стол от старинен гоблен с образа на Франсоа Прамие, керамична ваза от приятеля му Жорж Бакърджиев, както и плакатът от първата му изложба в Париж. През юни 2000 г. Явора и Василия Стоилови – дъщерята и внучката на проф. Васил Стоилов, даряват на Нов български университет неговия личен и родов архив. Фондът е формиран на няколко пъти с нови дарения – през годините Явора и Василия Стоилови предоставят на НБУ и други ценни материали. През 2010 г. в Цeнтралния държавен архивен фонд постъпват още над 160 рисунки на художника. Архивът на Васил Стоилов съдържа автобиографии и биографични справки, писани между 1932 и 1984 г. във връзка с кандидатстване за работа, участия в изложби и конкурси. Художникът е запазил и свои ученически записки по литература, френски и география от 1921-1922 г. Студентските му години са документирани в дневникови записки от последните два месеца на 1923 г. Запазени са също четири тетрадки, в които Васил Стоилов си е водил записки предимно на френски език.

За големия му принос в развитието на българското изобразително изкуство Васил Стоилов е удостоен през 1967 г. със званието „Заслужил художник“, а през 1979 г. – със званието „Народен художник“. Носител е на орден „Народна република България“ втора степен (1974) и на орден „Георги Димитров“ (1984).

Васил Стоилов умира в София на 13 февруари 1990 г. Два дни преди смъртта си върху лист от бонбониера художникът записва на френски език своя завет към народа си, който завършва с думите: „Всичко, което съм нарисувал, е за народа ми: моето послание трябва да трогне сърцето на моя народ.“

Използвани източници:

(в. „Изгрев“, 4.11.1945 г.)
(в. Ден“, 4.11.1945 г.)
(в. “Радикал“, 14.1.1946 г.)
(в. „Труд“, 27.10.1972 г.)
(в. „Народна култура“, 16.3.1974 г. ; 14.3.1980 г.)
(в. „Работническо дело“, 8.1.1983 г.)
(сп. „Изкуство“, бр.7/1974; бр. 9/1984)
(в. „Отечествен вестник, 24.7.1990 г.)
(в. „24 часа“, 19.2.1994 г.)
(в. „Континент“, 1.3.1994 г.;  28.1.1996 г.)
(, ВИНФ, 29.1.1996 г.)
(в. „Дума“, 17.2.2004 г.)
(Голяма енциклопедия България, т.11, с.4240)
(https://uniarchive.nbu.bg/bg/lichni-fondove/prof-vasil-stoilov)

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
С откриването на изложба с илюстрации по „Диви разкази“ Чепеларе се включи в отбелязването на 105-годишнината от рождението на Николай Хайтов
В Габровската художествена галерия представят изложбата „Истории“
Световноизвестният пианист, композитор и диригент Михаил Плетньов представя своя творба в София, партнира му Щефан Планк
Фестивалът „Варненско лято“ улавя значимите тенденции в българския театър, смятат специалисти
Членовете на кейпоп групата "Севънтийн" стават посланици на ЮНЕСКО
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Юни
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Калейдоскоп
Над 1000 почитатели посрещнаха Лили Иванова с аплодисменти и скандираха името й на концерта в Хасково
Калейдоскоп
Джордж Р. Р. Мартин потвърди, че е възобновен проектът "Десет хиляди кораба"
Тонът на времето
С откриването на изложба с илюстрации по „Диви разкази“ Чепеларе се включи в отбелязването на 105-годишнината от рождението на Николай Хайтов
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.