Имам някакво специфично влечение към старото и отминалото. Винаги е било така, не е нещо, което се е случило с възрастта. Това каза в интервю художникът Димитър Кулев, който открива днес в галерия "Пролет" в Бургас своя нова самостоятелна изложба, съчетаваща графика и живопис.

Върху тъмните стени на галерията изпъкват цветните живописни платна, изпълнени с цветя, пейзажи, стари сгради и църкви, докато белите стени във вътрешната част на галерията са отредени за графичните му работи, между които има творби както от 2001 г., така и от настоящата 2024 г. В тях преобладават натюрморти на стари съдове и газени лампи. "Газените лампи са в памет на майка ми - тя ги колекционираше и до ден-днешен ги пазя. По някакъв особен начин те ми напомнят за картините на Ван Гог, Шарден", казва художникът, който живее в Силистра.

Част от графиките му представят смесена техника, съчетаваща темпера и офорт. Изработката им отнема около месец, което за него е удоволствие, а не бреме. Сред изображенията има натюрморти с предмети от ежедневието като чаши, тенджери, джезве, парцал, които са извадени от контекста, в който ги вижда Кулев в реалността. Споделя, че за тези картини е чувал да коментират, че сякаш съдържат всичко - живота, страданието, болката, мъката. 

Пейзажите пък са отражение на реални места от района, в който художникът живее - стари черници, посадени от бащата на съпругата му, спомен за залез край бившата резиденция на Тодор Живков, както и старинната църква в село Ветрен. Сред изобразените места са още Арменската църква, Старият град и дунавски пейзажи от Силистра. На едно от платната е запечатан споменът на художника за разрушена вече стара църква, впечатлила при посещение преди години френския график със сръбски произход Дадо, или Миодраг Джурич.

"Впечатлява ме тази старинност, напомня ми на Рембранд. Имам влечение към старинното. Газените лампи, старите разрушени къщи.... Такива неща успяват много да ме трогнат. Носят някаква патина, спомен за отминали години и морал, който сякаш си отива", казва Кулев.

"Аз подхождам интуитивно. Понякога не знам дали въобще съм художник, но мнението на колегите ми дава желанието и самочувствието да работя, но вярвам, че човек не трябва да се взима прекалено насериозно", казва още той.

Кулев твърди, че не може да не рисува. И до ден-днешен не може да си обясни как се случва това, но го усеща като някакво призвание, потребност, дадена свише. "Това е едно ежедневие, начин на живот, а не хоби. Това е особена обреченост, в която пречупваш света около себе си през някакво вътрешно усещане", допълва той.

Определя размера на представените картини като камерен, подобно на формата, в който работи любимият му художник Джорджо Моранди. Разпалено разказва за влиянията от съзерцанието и докосването до завещаното от големите класици като Дали и Гауди при скорошно посещение в Испания, както и за отпечатъка, оставен у него от преподавателите му в Националната художествена академия. Спомня си с вълнение и за годините, в които преподава изобразително изкуство в Силистра и се опитва да предаде на учениците си своето отношение към изкуството. Споменава също, че една от неговите ученички е актрисата Диана Димитрова, която през последните години освен на театралната сцена и пред камерата, се изявява и като художник.

"Изкуството променя отношенията между хората. В него няма агресия. Етика, култура и морал са свързани в него. Обратното е изкуствен интелект", коментира още той.

Изложбата на Димитър Кулев в галерия "Пролет" може да бъде видяна до 5 юни.