Една година се навършва днес от откриването на музей „Ахинора“ в Казанлък, който съхранява едноименната творба на художника Иван Милев, съобщи в интервю директорът на местната Художествена галерия д-р Пламен Петров. По думите му това е единственият музей в света, посветен изцяло на една картина. 

По повод годишнината на музея и по повод навършването на 120 години от рождението на художника Васил Стоилов, в музей „Ахинора“ в момента може да бъде видяна внушителната картина на Стоилов от 1977 година, озаглавена „Триптих“. 

Специален е фактът, че именно това е и единствената живописна творба, на която е увековечен образът на Иван Милев. 

Картината е многофигурна композиция, в чиято централна част са разположени фигурите на Златю Бояджиев, Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев и Васил Захариев, а в центъра на композицията Васил Стоилов е разположил една от своите прословути „български Мадони“. 

Това централно пано на картината е фланкирано от още две отделни композиции – отляво автопортрет, а отдясно – портрет на Цанко Лавренов, разказа д-р Пламен Петров. Над изобразените на платното художници са се „надвесили визуални цитати“ от знакови техни произведения, а в центъра на композицията авторът е разположил една от своите прословути „български Мадони“. Интересен по отношение на тълкуването на смисъла на творбата е и предният план на картината. 

Още в годината на своето създаване платното е откупено и вписано в колекцията на художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора" в Кюстендил. Картината остава задълго в мрака на фондохранилището, за да го напусне за първи път преди само три години, когато беше показана в Националната галерия в София, посочи д-р Петров. 

През изминалата година в музей „Ахинора“ бяха показани още две изложби, целящи да обогатят познанието за именития автор. Първата временна експозиция, с която беше открит филиалът на Художествената галерия в Казанлък, представи за пръв път в страната фрагмент от оцелялата след бомбардировките над София от 1944 година колекция на писателката Анна Каменова и юриста и дипломат проф. Петко Стайнов. Изложбата “Оцелелите” с куратор д-р Милен Алагенски бяха показани седем произведения, които в момента са в частна колекция, а някои от тях бяха показани за пръв път пред публика. 

В края на миналата година беше открита и изложбата „Писма от степта“, показваща  част от слабо познатото и непубликувано до този момент литературно наследство на Иван Милев. В нея публиката имаше възможност да види ръкопис, създаден от 6 до 8 октомври 1917 година, който самият автор озаглавява „Писма от степта“. 

“От този период в колекцията на галерията се съхраняват и няколко негови акварела, които са рядко показвани и всъщност изложбата беше един опит за създаването на документален разказ за една симбиоза между образите и текстовете на автора”, напомни д-р Петров. 

Според него показаните в новия музей литературни свидетелства дават възможност на публиката да се доближи много повече до личността и чувствителността на Иван Милев.

Освен съхраняване на творбата и отдаване на заслуженото на именития художник, основна цел на обособяването на музейното пространство „Ахинора“ е да предложи на публиката обогатен разказ за него и да разкрие неизвестни до момента факти за неговия живот и творчески път, отбеляза д-р Пламен Петров. Посетителите имат възможност да се срещнат с различни посоки на интерпретация на творбата. В помещението за временни експозиции, в което в момента публиката може да види творбата на Васил Стоилов, екипът на галерията ще продължи и занапред да осъществява съпътстващи разкази, свързани с творчеството на Милев, посочи директорът. 

Д-р Петров отбеляза, че към пространството за тази една година е имало голям интерес, а неговото откриване е било изключително важен ход за припознаването на Казанлък не само като град на рози и траки, но и като град на визуалните изкуства.