Начало Творчески отражения Артистите ни дават надежда, че ще се справим с новите условия на живот, каза Юлиян Попов на откриването на Форума „Буна“ във Варна
5400
Творчески отражения

Артистите ни дават надежда, че ще се справим с новите условия на живот, каза Юлиян Попов на откриването на Форума „Буна“ във Варна

Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
| 24 Май 2024, 15:48 ч.

Във Варна бе дадено началото на второто издание на Форума за съвременно изкуство „Буна“. На откриването присъстваха патронът на фестивала Юлиян Попов, който бе министър на околната среда и водите в кабинета на Николай Денков, както и неговият наследник - служебният ресорен министър Петър Димитров, артистичният директор на форума Ралица Герасимова, председателят на Фондация „Буна“ Нели Вълчева и кураторът Александър Вълчев. Тема на второто издание е „Природата на връзките“.  

След 15-годишно прекъсване и оттегляне от живописта художникът Васил Янев, известен и с псевдонима Grapulo, представи първата си самостоятелна изложба в бургаската галерия "Неси". Тя е озаглавена Panharmonium и включва по-малко от десет платна, в които цветове и текстурите създават пространство за размисъл и лично преживяване.

"Заглавието е провокирано от вдъхновението зад тази изложба, а именно черно-бялата фотография, на която съм огромен почитател. Опитах се да пресъздам тази монохромност. Panharmonium по някакъв начин се опитва да подскаже за стремежа ни към баланс и към помирение с вътрешния ни свят, съзерцавайки външния", каза в интервю Васил Янев и допълни, че ако трябва да опише Panharmonium, то това е "всеобща хармония, или хармония навсякъде".  

При него, за разлика от повечето художници, имената на картините винаги предхождат техния образ. "Темата

„Конникът от Бабуня“, скулптура на 2600 години, открита близо до Аполония (съвременния албански град Фиер), е изложена в Природонаучния музей във Виена, където ще остане до 31 юли, предаде албанската агенция АТА.

Скулптурата изобразява въоръжен конник и се показва за първи път пред австрийската научна общност и международни изследователи в един от най-важните музеи в света.

„Конникът от Бабуня“ ще стои до известната статуя на Вилендорфската Венера. Представянето на това уникално археологическо откритие беше замислено и организирано от Посолството на Албания във Виена в сътрудничество с Института по археология към Албанската академия на науките и Природонаучния музей във Виена.

В приветствието си директорът на Природонаучния музей във Виена проф. Катрин Воланд каза, че представянето на „Конникът от Бабуня“ е важен момент от на

Филмът „Аладин“ на „Дисни“ идва в София с концерт на живо.

Събитието е на 13 септември в зала 1 на НДК, съобщават организаторите от „Спектаколис".

Музиката ще изпълнява оркестър „Симфониета София“ под диригентската палка на маестро Свилен Симеонов.

„Това специално представление ще пренесе публиката в очарователния свят на Аграба, представяйки любимия оригинален филм на гигантски екран, докато емблематичната музика на Алън Менкен, с текстове на Хауърд Ашман и Тим Райс, ще оживее благодарение на изпълнението на пълен симфоничен оркестър. Носталгично пътешествие с най-добрите български гласове – Керана, Момчил Степанов и Теодор Койчинов“, коментират организаторите.

ЗА &bdq

За мен изгубеният свят е желаният от всеки един от нас свят, каза кураторът Слав Недев по повод официалното откриване на изложбата „Смущения/Изгубен свят“, тази вечер в галерията на Съюза на българските художници (СБХ).

Изложбата бе официално открита от председателя на СБХ - Любен Генов, куратора и историк на изкуството - Мария Василева и куратора Слав Недев.

„Темата е една компилация от две отделни теми - „Смущение“ и „Изгубен свят“. Ние правим своеобразен брейнсторминг в нашата секция „Живопис“ в съюза на художниците.  При един такъв разговор, в който обикновено си селектираме теми за бъдещи изложби, аз запознах колегите с тези две теми. Понеже им харесаха и двете, ме помолиха да ги свържа в едно, като в този процес аз намирам, че има реална връзка между смущенията и изгубеният свят, доколкото смященията са н

За първи път Катрин Ръсел ще пее в „Банско джаз фестивал“, започващ на 1 август на площад “Никола Вапцаров” и градския парк. Това съобщиха от пресцентъра на фестивала.

Преди да започне своята солова кариера, Катрин Ръсел е била беквокалистка на Steely Dan и Дейвид Бауи. Може да се чуе като беквокал и в Rescue Me на Мадона. Носителка е на "Грами", като има и три номинации за наградата в сферата на вокалния джаз. От пресцентъра допълват, че при издаването на първия й солов албум, отзивите са били много добри. Според критиците, ако има еквивалент на Дина Уошингтън в новия век, то това е именно Катрин Ръсел.

Катрин Ръсел е родена в Ню Йорк. Баща й Луис е роден в Панама и е джаз пианист. Работил е в Ню Орлиънс, Чикаго и Ню Йорк. В Чикаго свири заедно с Джоузеф „Кинг“ Оливър, който е менторът на Луис Армстронг. Майката на Катрин, Карлин Ре

Тази година „Буна“ включва 188 артисти и професионалисти във визуалните изкуства, между които има и творци от Сърбия, Косово, Румъния, Гърция, Турция и Франция, каза на откриването Ралица Герасимова. По думите й изкуството е най-големият адвокат на екологичната кауза, тъй като показва на публиката проблеми и послания. Тя благодари на двамата куратори, които са вложили мисълта си в изложбите, уредени в различни пространства. 

Според Юлиян Попов връзката между околната среда и изкуството навсякъде е много дискутирана, но не винаги особено разбирана, което се дължи на липсата на дума за екология в българския език. Ние ползваме описателен термин, а екология не значи околна среда, обърна внимание той и добави, че от друга страна липсата на дума ни дава възможност да описваме и размишляваме върху проблемите на околната среда вместо да ползваме за тях клишета. 

Чрез изкуството се увеличава възможността за това осмисляне, каза той и изрази мнение, че все повече български артисти са ангажирани с околната среда, проблемите на нашето време и на бъдещето, особено в контекста на климатичните промени, които отдавна знаем като научен факт, но вече и изпитваме като хора. „Артистите дават онази визия, която ни е необходима, за да знаем как ще се приспособим към новите условия и вдъхват надежда, че ще се справим повече, отколкото ужас от това, което предстои. Вие сте надеждата“, добави още Юлиян Попов. 

Участниците и организаторите на „Буна“ бяха поздравени и от служебния министър Петър Димитров, който изрази радостта си да бъде гост на фестивала за модерно изкуство, което е част от неговото отговорно наследство от министър Попов, тъй като е част от неговия екип. Ние хората споделяме едно общо пространство, в което различията не трябва да ни противопоставят, а да ни стимулират за диалог и разбирателство, посочи Димитров. 

Кураторът на форума Александър Вълчев изтъкна, че организаторите на фестивала са положили много усилия да вкарат изкуството и в публична среда, защото това е най-лесният контакт с по-широка публика. Друго е когато изкуството излезе при хората и провокира мисленето им, отбеляза той и добави, че при подбора на работите е разглеждал темата от гледна точка на естеството на връзките не само с природата. Външните обекти във форума „Буна“ ще бъдат представени от куратора в турове из града, като първият е утре в 11:00 ч. и тръгва от градинката до Градската художествена галерия. Председателят на фондацията Нели Вълчева благодари на всички партньори и над стоте доброволци, които помагат на фестивала тази година. 

Спектакълът „Пиано на Луната“ по мотиви от Валери Петров отбелязва пет години от премиерата си.

Юбилейното 46-о представление е на 23 април, съобщават от театър „Ателие 313“.

Сценарист и режисьор е Петър Пашов, сценографията е на Димитър Димитров. Участват Даниел Кукушев, Даниел Добрев, Елин Стоянова, Павел Громков, Йордан Тинков, Венцеслав Димитров.

„Пиано на Луната“ има награда „Икар“ (2021) за постижение в кукленото изкуство и номинация за най-добър куклен спектакъл, както и участие в международния куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите“ (София, 2021). Премиерата е на 15 март 2020 г.