![]() ![]() |
![]() |
Горе
![]() |
![]() |
![]() Радио NRD2 Култура
Програма / Култура, Музика
|
![]()
Тикер в 03:00 ч.
Радвам се, че сме толкова многобройни тази вечер, за да подкрепим децата и младежите от фондация "Звезда на надеждата", каза Лия Петрова на благотвори ...
|
![]()
Цветни аспекти
![]() Художникът, колкото повече говори, толкова по-лошо рисува, каза художникът Цвятко Дочев
Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
Анатолий Михайлов | 06 Юни 2024, 15:08 ч. Художникът, колкото повече говори, толкова по-лошо рисува, каза в интервю художникът Цвятко Дочев. Това са и думи, влезли и в книгата „През сезоните – до мъдростта на зимата“, в която неговата пета дъщеря Цвета Мушкова събира спомени, архиви и разкази, посветени на баща й. Самият художник научава за книгата едва, когато вече е готова – в навечерието на последната му изложба, с която отбелязва 80-годишния си юбилей. Забравил е кога е първата му самостоятелна изложба, но си спомня с удоволствие за други, подредени в България, Германия, Австрия, Франция, Чехословакия, Кувейт, Коми и др. „Бил съм много пъти в чужбина - на специализация, на посещения, за изложби, но не съм се изкушавал да живея извън България“. „Във времето следвах своите лични постижения и работех в един стил. С възрастта претенциите порастват и художникът иска да работи все по-добре и по-добре. Препъникамъните по пътя на един човек на изкуството зависят от неговия характер преди всичко. Ако е изкушен от признанието, плаща се сериозен данък. По-добре е художникът да запази своята независимост и самостоятелност, да не се съобразява с изискванията на времето“, казва Цвятко Дочев. Донякъде това го провокира да избере село Терзийско за място, в което да работи. В него намира спокойствие и възможност да се концентрира върху работата си. Така и не успява да свикне с големия град, и въпреки че е един от най-търсените български художници, се завръща в селото, където е роден. Днес дели дом и ателие със съпругата си художничката Ирена Стоянова в къща от 1885 година, която двамата възстановяват. Художникът разказва, че не изпитва тъга, когато се разделя с творбите си. За 60 години активна творческа дейност, по негови сметки, е нарисувал около 2000 творби. „Правил съм само това, което ми харесва. Рисувах и по поръчка, но го избягвам, защото невинаги поръчката се покрива с моето желание, възможност, усещане“, разказва той. По негови думи е рисувал Левски десетки пъти – от портрет, приличащ на икона, който пази вкъщи, до големи стенописи като този в Ловешката галерия „Проф. Теофан Сокерев“. Портретите, които Цвятко Дочев рисува на Апостола, са притежание на множество галерии, институции и частни колекционери. „За мен Левски е изключителен образ, явление, вдъхновение“, казва художникът. Дочев е известен не само с прецизно нарисуваните фигури и детайли в картините си, но и със специфичната техника на капките, която използва. „Капките идват от моите корени и постепенно станаха моя запазена марка“, казва Дочев. Вдъхновението за този характерен стил идва от керамични съдове, запазени още от 30-те и 40-те години на миналия век. Много от тях са дело на баща му, който е бил майстор-грънчар. Търсенето на керамика навремето е толкова голямо, че за да може да смогне, той събира по десетина чинии, които напръсквал с боя в различни цветове. Цвятко Дочев често споменава баща си и смята, че може би от него е наследил вкуса към красивото, а една такава глинена чинийка с капки и до днес се пази в дома му, точно до портрета на Левски. Като най-голяма награда в творческия си път определя годишната награда за живопис и декоративни монументални изкуства на името на Владимир Димитров – Майстора, която получава за картината си „Войнишки бунт“. Наградата е споделена с друг голям художник – Златю Бояджиев. „За мен е голямо признание и съм благодарен на съдбата, че го имам. Това е най-голямата национална награда за художник в България“, казва Дочев. „Ценя и наградата, която получих в седми клас от конкурс, обявен от вестник „Септемврийче“ за Освобождението на България, защото тя даде посока на пътя, по който да вървя. Нарисувах залавянето на Захарий Стоянов. Той е хванат тук, край село Терзийско“, разказва той. Художникът си спомня, че наградата му е донесена от писателя Георги Мишев, тогава току що завършил журналистика. Той е и човекът, който насърчава родителите му да го изпратят в Художествената гимназия в София. „От най-ранна детска възраст рисувах, не мисля, че от мен можеше да стане нещо различно от художник. Благодарен съм за възможността да мога да реализирам себе си като художник, за живота и здравето които ми дава Бог“, казва той. Рецептата за творческо дълголетие, Дочев вижда не само в таланта, но и в способността на художника да не изневерява на себе си. „Има моменти, в които не мога да пресъздам това, което е в съзнанието ми. Тогава изоставям картината и се връщам след месец, два, три или година. Творецът се променя с годините – едно е началото, с годините претенциите растат и колкото е по-възрастен, толкова по придирчив и взискателен става към направеното.“
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща.
Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
|
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева |
![]() |
Изложба в Ню Йорк показва „нереализираните“ творби на Кристо и съпругата му Жан-Клод
|
![]() |
Пол Маккартни изнесе изненадващ концерт в Ню Йорк
|
![]() |
LaTiDa изпраща разочарованията от миналото с „Фак[t]“
|
![]() |
Фотодокументална изложба „Обич за обич“, посветена на Петя Йорданова и Евтим Евтимов, е подредена в Добрич
|
![]() |
Полският институт в София прожектира дигитализираната версия на филма „Право и юмрук“
|
![]() |
Време за четене - месец Февруари
Препоръчани заглавия |
Благотворителен концерт за деца и младежи, лишени от родителска грижа, се проведе в Софийската градска галерия
|
![]() |
Пианистите Фидоси Керчев и Йохан Шмид изнесоха в Разград концерт за две пиана
|
![]() |
Изложба в Ню Йорк показва „нереализираните“ творби на Кристо и съпругата му Жан-Клод
|
![]() |
Художничката Габриела Жекова откри изложбата си "Вселена от любов" с 51 картини
|
![]() |
Кристофър Нолан снима част от „Одисея“ в Мароко
|
![]() |
Тикер в 03:00 ч.
Радвам се, че сме толкова многобройни тази вечер, за да подкрепим децата и младе ...
|
![]() |
Художникът, колкото повече говори, толкова по-лошо рисува, каза в интервю художникът Цвятко Дочев.
Това са и думи, влезли и в книгата „През сезоните – до мъдростта на зимата“, в която неговата пета дъщеря Цвета Мушкова събира спомени, архиви и разкази, посветени на баща й. Самият художник научава за книгата едва, когато вече е готова – в навечерието на последната му изложба, с която отбелязва 80-годишния си юбилей.
Забравил е кога е първата му самостоятелна изложба, но си спомня с удоволствие за други, подредени в България, Германия, Австрия, Франция, Чехословакия, Кувейт, Коми и др. „Бил съм много пъти в чужбина - на специализация, на посещения, за изложби, но не съм се изкушавал да живея извън България“.
„Във времето следвах своите лични постижения и работех в един стил. С възрастта претенциите порастват и художникът иска да работи все по-добре и по-добре. Препъникамъните по пътя на един човек на изкуството зависят от неговия характер преди всичко. Ако е изкушен от признанието, плаща се сериозен данък. По-добре е художникът да запази своята независимост и самостоятелност, да не се съобразява с изискванията на времето“, казва Цвятко Дочев.
Донякъде това го провокира да избере село Терзийско за място, в което да работи. В него намира спокойствие и възможност да се концентрира върху работата си.
Така и не успява да свикне с големия град, и въпреки че е един от най-търсените български художници, се завръща в селото, където е роден. Днес дели дом и ателие със съпругата си художничката Ирена Стоянова в къща от 1885 година, която двамата възстановяват.
Художникът разказва, че не изпитва тъга, когато се разделя с творбите си. За 60 години активна творческа дейност, по негови сметки, е нарисувал около 2000 творби.
„Правил съм само това, което ми харесва. Рисувах и по поръчка, но го избягвам, защото невинаги поръчката се покрива с моето желание, възможност, усещане“, разказва той.
По негови думи е рисувал Левски десетки пъти – от портрет, приличащ на икона, който пази вкъщи, до големи стенописи като този в Ловешката галерия „Проф. Теофан Сокерев“. Портретите, които Цвятко Дочев рисува на Апостола, са притежание на множество галерии, институции и частни колекционери. „За мен Левски е изключителен образ, явление, вдъхновение“, казва художникът.
Дочев е известен не само с прецизно нарисуваните фигури и детайли в картините си, но и със специфичната техника на капките, която използва. „Капките идват от моите корени и постепенно станаха моя запазена марка“, казва Дочев.
Вдъхновението за този характерен стил идва от керамични съдове, запазени още от 30-те и 40-те години на миналия век. Много от тях са дело на баща му, който е бил майстор-грънчар. Търсенето на керамика навремето е толкова голямо, че за да може да смогне, той събира по десетина чинии, които напръсквал с боя в различни цветове.
Цвятко Дочев често споменава баща си и смята, че може би от него е наследил вкуса към красивото, а една такава глинена чинийка с капки и до днес се пази в дома му, точно до портрета на Левски.
Като най-голяма награда в творческия си път определя годишната награда за живопис и декоративни монументални изкуства на името на Владимир Димитров – Майстора, която получава за картината си „Войнишки бунт“. Наградата е споделена с друг голям художник – Златю Бояджиев. „За мен е голямо признание и съм благодарен на съдбата, че го имам. Това е най-голямата национална награда за художник в България“, казва Дочев.
„Ценя и наградата, която получих в седми клас от конкурс, обявен от вестник „Септемврийче“ за Освобождението на България, защото тя даде посока на пътя, по който да вървя. Нарисувах залавянето на Захарий Стоянов. Той е хванат тук, край село Терзийско“, разказва той.
Художникът си спомня, че наградата му е донесена от писателя Георги Мишев, тогава току що завършил журналистика. Той е и човекът, който насърчава родителите му да го изпратят в Художествената гимназия в София.
„От най-ранна детска възраст рисувах, не мисля, че от мен можеше да стане нещо различно от художник. Благодарен съм за възможността да мога да реализирам себе си като художник, за живота и здравето които ми дава Бог“, казва той.
Рецептата за творческо дълголетие, Дочев вижда не само в таланта, но и в способността на художника да не изневерява на себе си.
„Има моменти, в които не мога да пресъздам това, което е в съзнанието ми. Тогава изоставям картината и се връщам след месец, два, три или година. Творецът се променя с годините – едно е началото, с годините претенциите растат и колкото е по-възрастен, толкова по придирчив и взискателен става към направеното.“
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
|
![]() |
Изложба в Ню Йорк показва „нереализираните“ творби на Кристо и съпругата му Жан-Клод
![]() |
![]() |
Пол Маккартни изнесе изненадващ концерт в Ню Йорк
![]() |
![]() |
LaTiDa изпраща разочарованията от миналото с „Фак[t]“
![]() |
![]() |
Фотодокументална изложба „Обич за обич“, посветена на Петя Йорданова и Евтим Евтимов, е подредена в Добрич
![]() |
![]() |
Полският институт в София прожектира дигитализираната версия на филма „Право и юмрук“
![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]()
Време за четене - месец Февруари
Препоръчани заглавия |
Тонът на времето
Благотворителен концерт за деца и младежи, лишени от родителска грижа, се проведе в Софийската градска галерия
![]() |
![]() |
Авансцена
Пианистите Фидоси Керчев и Йохан Шмид изнесоха в Разград концерт за две пиана
![]() |
![]() |
Цветни аспекти
Изложба в Ню Йорк показва „нереализираните“ творби на Кристо и съпругата му Жан-Клод
![]() |
![]() |