![]() ![]() |
![]() |
Горе
![]() |
![]() |
![]() Радио NRD2 Култура
Програма / Култура, Музика
|
![]()
Тикер в 11:00 ч.
Ал Бано изпрати специално послание до българските си почитатели, почти месец преди самостоятелния му концерт в София.
Любимецът на няколко поколения ...
|
![]()
Авансцена
![]() Художникът Клеменс Бер ще представи първа самостоятелна изложба у нас
Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
Виолета Караянева | 10 Юни 2024, 16:07 ч. Художникът Клеменс Бер ще представи първа самостоятелна изложба у нас. Той развива идеята си за „Призрачни хоризонти“ на три локации в София. Откриването е на 13 юни, като стартира в галерия „Пунта“, постепенно преминава към галерия „Поста“, а след това и в двора на „Гьоте институт“ - България. Експозицията „Призрачни хоризонти“ може да бъде разгледана до 6 юли, съобщават организаторите. „Призрачни хоризонти“ на Клеменс Бер се разгръща едновременно в галериите Пунта и Поста и в двора на Гьоте-институт в София. Отправна точка на работите, инсталациите и обектите, е идеята за руини, не само като останки от нещо отминало, а и като изкуствена структура („фалшиви руини“), романтизираща миналото“, разказват от екипа. Те отбелязват, че при първото си посещение в София художникът е заинтригуван от историята на хотел „Арена ди Сердика“ (срещу „Гьоте институт“) — шестетажна модерна сграда, построена върху останките на античен римски амфитеатър от III век, открити при изкопите на строежа. „Въпреки протестите на местната общност от археолози и историци, настояващи, че общината трябва да запази останките, хотелът все пак е построен, като част от руините са запазени видими като елемент от архитектурната среда“, разказват от екипа. Започвайки с тази история Бер издига в двора на Гьоте-институт шестметрова скулптура от дърво и различни строителни материали, наподобяваща незавършена симбиоза между модерни елементи и псевдоантични останки („изкуствени руини“). Тя открито се заиграва с темата за „архитектурните интерпретации“, опитващи се да прокарат мост между миналото и настоящето. Композицията е издигната върху колони, които не са от камък, а от оребрен PVC материал, използван за покриви на временни конструкции, и стои като цитат, препращащ към историята на Сердикийския амфитеатър. Този подход е познат още от XVIII век, когато фалшиви руини, наподобяващи останките на антични сгради, са строени в ландшафтните паркове на Западна Европа, казват още организаторите. По думите им, темата за разрушението и реконструкцията продължава в работите, изложени в галериите „Пунта“ и „Поста“. „Серията обекти — кутии от стъкло и плексиглас — имитират езика на градската среда: провизорно закрити с различни материали счупени прозорци, ремонтирани витрини, временни решения. Пукнатините в стъклото, запечатани със силикон, създават красиви абстрактни рисунки, които освен това поддържат отделните парчета заедно. In Situ работа в тази техника изпълва витрината на „Поста“. Голямото стъкло, невидим разделител между вън и вътре, частно и публично, става видимо и интересно, когато бива натрошено и поправено. Мащабна скулптура в „Пунта“ структурно дублира архитектурните елементи на пространството. Средата се появява два пъти: веднъж като себе си и веднъж като реконструкция — врата, ъгъл, рамка, прозорци — същите, но различни, като двойник от друго измерение“, казват от екипа. Те разказват, че използването на реставрацията като артистична техника е основна характеристика на тези работи. Подобно на фалшивите руини на Руиненберг до Сан Суси в Потстдам, тези обекти са първоначално изградени в естетика на разпад. Това, което ги предпазва от разруха, е и това, което ги формира. Според автора това, което избираме да съхраним, е това, което избираме да помним. Наративът на историята е изгубен в интерпретации, подобно копие на копие с изгубен оригинал, като така се изравнява с фикция. Бъдещето се очертава в хоризонт, преследван от безкрайно повторение на миналото. /ВСР
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща.
Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
|
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева |
![]() |
Ал Бано изпрати специално послание до българските си почитатели
|
![]() |
Йордан Славейков: Театърът е друга медия, която дава друга възможност
|
![]() |
Пламена Гиргинова за първи път ще гостува като солист на сцената на бургаската опера
|
![]() |
Скулптура на творец от Ямбол посреща посетителите на българския павилион на ЕКСПО 2025 в Осака, Япония
|
![]() |
Плоча на „Нирвана“, подписана и от тримата членове на групата, излиза на търг с оценка над 11 000 евро
|
![]() |
Време за четене - месец Април
Препоръчани заглавия |
Ал Бано изпрати специално послание до българските си почитатели
|
![]() |
Белгийското дуо Ultra Sunn идва в София през декември
|
![]() |
Рапърът Уиз Калифа се завръща с нов албум
|
![]() |
Изложба „Живопис-пастел" на художника доц. Валентин Кулев беше открита
|
![]() |
Шон „Диди“ Кумс иска двумесечно отлагане на съдебния процес, който трябва да се състои на 5 май
|
![]() |
Тикер в 11:00 ч.
Ал Бано изпрати специално послание до българските си почитатели, почти месец пре ...
|
![]() |
Художникът Клеменс Бер ще представи първа самостоятелна изложба у нас. Той развива идеята си за „Призрачни хоризонти“ на три локации в София.
Откриването е на 13 юни, като стартира в галерия „Пунта“, постепенно преминава към галерия „Поста“, а след това и в двора на „Гьоте институт“ - България.
Експозицията „Призрачни хоризонти“ може да бъде разгледана до 6 юли, съобщават организаторите.
„Призрачни хоризонти“ на Клеменс Бер се разгръща едновременно в галериите Пунта и Поста и в двора на Гьоте-институт в София. Отправна точка на работите, инсталациите и обектите, е идеята за руини, не само като останки от нещо отминало, а и като изкуствена структура („фалшиви руини“), романтизираща миналото“, разказват от екипа.
Те отбелязват, че при първото си посещение в София художникът е заинтригуван от историята на хотел „Арена ди Сердика“ (срещу „Гьоте институт“) — шестетажна модерна сграда, построена върху останките на античен римски амфитеатър от III век, открити при изкопите на строежа.
„Въпреки протестите на местната общност от археолози и историци, настояващи, че общината трябва да запази останките, хотелът все пак е построен, като част от руините са запазени видими като елемент от архитектурната среда“, разказват от екипа.
Започвайки с тази история Бер издига в двора на Гьоте-институт шестметрова скулптура от дърво и различни строителни материали, наподобяваща незавършена симбиоза между модерни елементи и псевдоантични останки („изкуствени руини“). Тя открито се заиграва с темата за „архитектурните интерпретации“, опитващи се да прокарат мост между миналото и настоящето. Композицията е издигната върху колони, които не са от камък, а от оребрен PVC материал, използван за покриви на временни конструкции, и стои като цитат, препращащ към историята на Сердикийския амфитеатър. Този подход е познат още от XVIII век, когато фалшиви руини, наподобяващи останките на антични сгради, са строени в ландшафтните паркове на Западна Европа, казват още организаторите.
По думите им, темата за разрушението и реконструкцията продължава в работите, изложени в галериите „Пунта“ и „Поста“.
„Серията обекти — кутии от стъкло и плексиглас — имитират езика на градската среда: провизорно закрити с различни материали счупени прозорци, ремонтирани витрини, временни решения. Пукнатините в стъклото, запечатани със силикон, създават красиви абстрактни рисунки, които освен това поддържат отделните парчета заедно. In Situ работа в тази техника изпълва витрината на „Поста“. Голямото стъкло, невидим разделител между вън и вътре, частно и публично, става видимо и интересно, когато бива натрошено и поправено. Мащабна скулптура в „Пунта“ структурно дублира архитектурните елементи на пространството. Средата се появява два пъти: веднъж като себе си и веднъж като реконструкция — врата, ъгъл, рамка, прозорци — същите, но различни, като двойник от друго измерение“, казват от екипа.
Те разказват, че използването на реставрацията като артистична техника е основна характеристика на тези работи. Подобно на фалшивите руини на Руиненберг до Сан Суси в Потстдам, тези обекти са първоначално изградени в естетика на разпад. Това, което ги предпазва от разруха, е и това, което ги формира. Според автора това, което избираме да съхраним, е това, което избираме да помним. Наративът на историята е изгубен в интерпретации, подобно копие на копие с изгубен оригинал, като така се изравнява с фикция. Бъдещето се очертава в хоризонт, преследван от безкрайно повторение на миналото.
/ВСР
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
|
![]() |
Ал Бано изпрати специално послание до българските си почитатели
![]() |
![]() |
Йордан Славейков: Театърът е друга медия, която дава друга възможност
![]() |
![]() |
Пламена Гиргинова за първи път ще гостува като солист на сцената на бургаската опера
![]() |
![]() |
Скулптура на творец от Ямбол посреща посетителите на българския павилион на ЕКСПО 2025 в Осака, Япония
![]() |
![]() |
Плоча на „Нирвана“, подписана и от тримата членове на групата, излиза на търг с оценка над 11 000 евро
![]() |
![]() |
![]() ![]() ![]()
Време за четене - месец Април
Препоръчани заглавия |