„Крал Лир“ по текста на Уилям Шекспир с актуално звучене за взаимоотношенията между родители и деца, за диалога между поколенията в едно семейство.

Това ще видят зрителите на едноименния премиерен спектакъл на Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, каза днес румънският режисьор на пиесата Думитру Акриш.

Преводът от оригинала е на Александър Шурбанов. Помощник-режисьор е Дора Удварева, а сценографията и костюмите са дело на Михай Константин Ранин. Драматург е Анджелина Рошка – Иким, а музиката е на Думитру Акриш.

Участват актьорите Борислав Апостолов, Дона Вълова, Ева Данаилова, Ивайло Драганов, Ивайло Спасимиров, Ивана Керанова, Милен Димитров, Ростислав Панков, Тодор Лазаров, Ясена Господинова.

Премиерата е на 19 май, след това пиесата гостува в Унгария и Румъния, а на 12 юни отново се завръща в Камерната зала на Доходно

Музеят „Леополд“ посвещава голяма изложба на стила  „Бидермайер". Периодът на тази епоха се простира от Виенския конгрес през 1814/15 година до времето около буржоазната революция от 1848 година. Представени са около 190 творби на повече от 70 художници, включително картини, акварели и рисунки, мебели, стъкло, порцелан, дрехи и други предмети от бита.

Експозицията, подредена в музея "Леополд", включва експонати от Виена като столица и резиденция на Хабсбургската империя, но и от центровете й - Будапеща, Прага, Любляна, Венеция, Милано и техните околности. Представени са виенските майстори Фердинанд Георг Валдмюлер и Фридрих фон Амерлинг, както и произведения на изявени художници от различни части на монархията: унгареца Миклош Барабаш, чеха Антонин Махек, венецианеца Франческо Айец и Йозеф Томинц (Джузепе Томинц), творил в Триест.

„Между 1855

Български народни хора огласиха стария квартал на Ловеч. За четиринадесета поредна година фолклорният фестивал за клубове за народни хора „Хоро под „Стратеш“ събра в люляковия град любители на народното творчество от цялата страна. Организатор е Народно читалище "Зорница-2010 - Нено Щрегарски" – Ловеч.

С дефиле, под звуците на народната музика, танцовите клубове преминаха през централната пешеходна улица на града. След като на площад „Екзарх Йосиф Първи“ извиха първото си голямо хоро, продължиха към стария квартал „Вароша“.

Начало на фолклорния празник дадоха председателят на читалището организатор Нели Читинова и секретарят на Община Ловеч Елена Пиронкова. Те пожелаха на участниците да продължават да съхраняват и разпространяват българския фолклор и традиции.

Над 250 танцьора от 10 клуба за народни хора се качиха

Солистът на Варненската опера Валерий Георгиев дебютира в операта „Ернани“ от Джузепе Верди тази вечер, съобщават от Театрално-музикалния продуцентски център в града. Постановката е с диригент Лоренцо Бизари и режисьор Деян Прошев. Тя е едно от последните събития във Великденския музикален фестивал във Варна.

Като улегнал вече певец, Георгиев смята дебюта си в „Ернани“ за интересно предизвикателство, понеже гласът „узрява“ с всяка година. Той признава, че е очаквал в тази творба от ранния период на Верди партията на главния герой да е по-лека, а тя се оказала силно драматична. Отбелязва също, че кулминацията в красивия любовен дует с Елвира е написана много високо в динамика пиано, а акомпаниментът на арфа изисква изключително голямо майсторство. 

„Ернани“ е първата опера, в която композиторът работи с либретиста Франч

Фотографската изложба „Жените на Украйна в България” се открива на 7 април, съобщават от Полския институт – домакин и съорганизатор на събитието, заедно с фондацията „Открито сърце“.

Кадрите са на фотографа Петър Пенков.

На откриването ще има музикален съпровод на бандура в изпълнение на Татяна Юрина и кратък концерт на Маргарита Шурупова (вокал) в съпровод на китара.

Най-възрастната жена в изложбата е на 92 година, а най-младата – на 9.

„Украинските жени-бежанки са на първо място майки, някои многодетни, много от тях сами отглеждат децата си в чужда страна и без никаква помощ. Те са млади жени и момичета... Те са възрастни самотни жени, те са жени с увреждания от база „Железничар“, които са пълни с

Излезлият 25 години след първия филм "Последен изход: Наследство" е най-гледаният от българските зрители след миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните. Шестият филм, разказващ познатата история за надхитрянето на Смъртта, е гледан от 9226 зрители и има 141 186 лева приходи от билетите им.

Втори в топ 10 е чакащият на екран премиерата си на 23 май - "Мисията невъзможна: Възмездие", последният от поредицата, базирана на телевизионния сериал от 60-те години. Осмият филм за агент Хънт, чиито приключения по екраните започнаха през 1996 г., е гледан предпремиерно от 4344 зрители и отчита 73 481 лева приходи.

Трето място заема задържалият се над месец начело "Minecraft: Филмът". Случващото се в кубичната Вселена, позната от популярната видеоигра, за седем седмици са гледали 192 824 зрители, а постъпленията възлизат на 2 586 120 лева.

На четвърто място е "Тъ

С две прожекции "София филм фест" за първи път ще гостува и в Кърджали. Това съобщиха от общинската администрация в родопския град, като допълниха, че първото издание на събитието в града е в рамките на инициативата „Дни на приятелството“.

И двете прожекции ще бъдат на открито, в парк „Арпезос Север“.

На 6 юли (неделя) е прожекцията на българския филм, спечелил сърцата на публиката на 28-ия "София филм фест" – "Защото обичам лошото време". Той е пълнометражен дебют на сценаристката и режисьор Яна Лекарска. 

Втората филмова неделна вечер – 13 юли, е посветена на тазгодишния носител на „Оскар“ за най-добър анимационен филм, дело на латвийския сценарист и режисьор Гинтс Зилбалодис - "Потоп“.

Премиерата му бе в програмата "Особен поглед“ на кинофестивала в Кан, след това бе представен на форум

Меморандум за сътрудничество между Столичната община, Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Националната художествена академия беше подписан днес от ректорите на трите учебни заведения и кмета на София Васил Терзиев.

Радвам се, че чрез меморандума ще направим малко по-официално доброто ни сътрудничество, отбеляза столичният кмет. Той представи една своя мечта, която се надява съвместно да бъде реализирана, а именно произведенията и талантът на младите хора, които учат в тези учебни заведения, да намерят място в градската среда. Всеки един подлез, който почистим и обезопасим, да стане като една малка галерия. Всяко едно градско пространство да бъде място, където да се излагат скулптури на млади автори, предложи Терзиев. Градските пространства и подлези да бъдат м

С концерт пърформънс „Нишката на спомена“ на 3 юни в Троян ще бъде отбелязана 97-ата годишнина от рождението на оперетната прима Лиляна Кисьова.

Събитието е организирано от Инициативен комитет „Музикални празници в Троян Лиляна Кисьова и Минко Босев“. Това съобщи Елена Ройнева, председател на комитета.

Минко Босев и Лиляна Кисьова са родени в Троян и са сред звездите на българската оперетна сцена от втората половина на миналия век.

„Нишката на спомена“ е музикален проект, изкристализирал в окончателния си формат след няколкогодишни търсения на двама артисти – дъщерята на Лиляна Кисьова - Габриела Хаджикостова, и Николай Иванов. Габриела Хаджикостова посвещава този концерт на майка си – Лиляна Кисьова и на Троян -  мястото от детството, което за нея и до днес носи уют и спасение, посочват организаторите.

С тържествен галаконцерт на сцената на Античния форум „Августа Траяна“ Държавна опера – Стара Загора, която е и първата извънстолична опера у нас, отбеляза своя вековен юбилей.

Официални гости бяха президентът на Република България Румен Радев, придружаван от съпругата си Десислава Радева, зам.-министърът на културата Георги Султанов, областният управител д-р Неделчо Маринов, кметът на общината Живко Тодоров, кметове на общини и на населени места, представители на местни и държавни институции, както артисти ветерани, дали своя принос за развитието на културния институт. 

Вечерта откри директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов. Всеки един от нас носи в генетичния си код частица от Старозагорската опера, каза той. Драганов напомни, че институцията е създадена преди сто години от хора, които са имали желание да отличат своя град.

То