Мел Гибсън ще започне снимките на дългоочакваното продължение на филма "Страстите Христови" през август, писа електронното издание на "Варайъти".

Продукцията, която ще е посветена на Възкресението Христово,  ще се снима в римското студио "Чинечита". Това обяви изпълнителният директор Мануела Качамани.

В интервю за италианския финансов ежедневник "Соле 24 оре" тя каза, че Гибсън и Icon Productions са определили август за начало на снимките на продължението на библейския блокбастър от 2004 г. "Страстите Христови". Продукцията се превърна в най-касовия независим филм на всички времена, припомня "Варайъти".

Няколко източника потвърждават пред изданието, че снимките ще започнат през лятото на 2025 г. За основен център на филма ще послужи обширното ново "Студио 22" на комплекса "Чинечита". 

Подобно на "Страстите Христови", който също беше направен в

Носителят на 22-рата награда „Комедиен хит на сезона“ в Казанлък е местният Общински театър „Любомир Кабакчиев“ с премиерата на „Любов и други бедствия … в офиса“ на режисьора Надя Асенова. Отличието беше връчено по време на официалната церемония по закриване на тазгодишните Чудомирови празници. Романтичната комедия е адаптация по пиесата “Служебен роман” на Емил Брагински и Елдар Рязанов. 

Наградата връчи председателят на Управителния съвет на фондация "Чудомир" Борис Кърчев. Той благодари на публиката на празниците, както и на организаторите и на всички, допринесли за осъществяването на културните прояви. Кърчев подчерта, че наградената постановка е изключително стойностна и пожела на екипа на казанлъшкия театър още много години творческо вдъхновение. 

"Изключително се вълнуваме, че отново тази година теа

Националният исторически музей (НИМ) представя изложбата „Море, четка и длето през погледа и сърцето на съвременни творци”.

Тя ще бъде открита от директора на музея доц. д-р Бони Петрунова на 18 март, информират организаторите.

От екипа на НИМ отбелязват, че откриването на изложбата ще се проведе в Националния исторически музей, предоставяйки възможност за културен диалог между минало и настояще, чрез естетиката на изобразителното изкуство.

„Националният исторически музей има удоволствието да Ви представи изложба, която обединява произведения на съвременни български и международни художници (Сирия, Грузия, Турция, Азарбейджан и др.), вдъхновени от красотата и символиката на морето. Творбите са създадени в рамките на ежегодни пленери във ваканционно селище „Русалка“ и отразяват различни теми – от исторически и митологични сюже

Фрагмент от световноизвестния гоблен от Байо е открит в имение, намиращо се в Държавния архив на провинция Шлезвиг-Холщайн в Шлезвиг, Северна Германия, предаде ДПА.

Парчето от гоблена попада в Шлезвиг-Холщайн по време на Втората световна война, съобщават от архива. То е част от имуществото на известния текстилен археолог от Шлезвиг-Холщайн Карл Шлабов (1891-1984).

Говори се, че Шлабов е бил натоварен от СС с повторното измерване на гоблена от Байо като част от германски екип от учени. 

По време на изпълнението на задачата фрагментът е взет от долната страна на гоблена. Допълнителни подробности за откритието ще бъдат оповестени в края на месеца. 

Гобленът от Байо е френска културна ценност. Поради тази причина фрагментът трябва да бъде върнат тази година на Франция, която е негов собственик. 

Дългият близо 70 метра и широк 53 санти

Изложба на тема „Човекът и лекарят Александър Герчев“ е открита в Историческия музей в Етрополе. Това съобщиха от Община Етрополе. 

Изложбата е по повод 95-годишнината от рождението на видния лекар д-р Александър Герчев и може да бъде разгледана в зала „Видни етрополци“ до края на февруари, посочиха от Община Етрополе. 

Посетителите на експозицията ще могат да се запознаят със значими събития и награди от живота на проф. д-р Александър Герчев, който е създал  клиника по ендопротезиране в гр. Етрополе. 

Сред специалните гости на събитието бяха синовете на проф. Герчев – д-р Иван Герчев и Димитър Герчев, както и внукът му ортопед д-р Александър Герчев и зам.-кметът на Община Етрополе Катя Симеонова. 

„Джон и Джо“ от Агота Кристоф е премиерният спектакъл на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен.

Режисьор на спектакъла е Цвети Пеняшки. Сценографията и костюмите са дело на Ясмин Манделли, музиката е на Милен Апостолов.

Участват актьорите Димитър Живков-Живака, Тигран Торосян, Мария Рушанова и Иван-Александър Дойчев.

Според драматурга на театъра Гергана Пирозова пиесата на Агота Кристоф се занимава с малкия човек и с един „нестандартен, почти нелеп, почти кратък диалог, ние изпадаме в бездната и участта на онзи човек, който смята, че нищо повече не го очаква, но се оказва, че не е така, че животът е едно много по-интересно мероприятие“. Това ще го видим и в спектакъла, който започва по един невинен и почти смешен начин, за да стигнем до едни големи човешки и екзистенциални открития, допълни Пирозова.

Когато

Номинациите за награда „Варна“ в областта на културата бяха одобрени от Постоянната комисия „Култура и духовно развитие“ към Общинския съвет (ОбС).

Комисията не излъчи личност или колектив, на когото да бъде присъдено най-високото отличие - Голямата награда „Варна“, което се връчва от Общината за изключителни постижения в областта на културата.

В рамките на конкурса са постъпили четири предложения за отличието, но при тайното гласуване нито едно от тях не е получило мнозинство от две трети гласове от журито, съобщават от ОбС.

В раздел „Литература“ подкрепа от комисията за награда „Варна“ получават доц. д-р Добрин Паскалев за книгата му „На думите пред скрития олтар“ и Христо Стоянов, автор на „Всякакви разкази“.

В областта на изобразителните изкуства признанието е за Юли

Изложба, представяща уникалната колекция от западноевропейски текстилни пана (гоблени) от периода XVI-XVIII век на Националната галерия, бе открита тази вечер в "Квадрат 500". Колекцията включва произведения от двете най-значими школи за времето - фламандската и френската. Гоблените изобразяват както исторически сцени, така и животни от известни басни.

Изложбата бе открита от директора на Националната галерия Ярослава Бубнова, която подчерта значимостта на тези произведения като доказателство за европейската културна традиция.  Бубнова изрази благодарност към екипа, работил по реставрацията на гоблените.

„Самите произведения, самите гоблени, са доказателство, че ние сме в Европа, и че културната традиция и тук, и там, се разпознава и се цени“, каза Бубнова.

Проектът по реставрация включва два етапа: консервация и реставрация, както и изследване и

Ямбол и реката – един от символите на града от древни времена. Това показва изложба в Художествената галерия „Жорж Папазов“ с живописни платна на Стефан Бъчваров – един от основоположниците на Ямболската художествена школа през миналия век.

Експозицията е озаглавена „Реката и Стефан Бъчваров“.  

„Кирил Кръстев го нарича речен маринист или тунджански импресионист. А това негово поетично прозвище „Певецът на Тунджа“ идва от писателя Стефан Чирпанлиев. И той действително го заслужава. Това прозвище буквално е негов отличителен знак, защото действително нещата му кръжат около тази импресионистична техника“, каза художникът Петър Тепсизов – куратор на изложбата и председател на Представителството на Съюза на Българските художници (СБХ) в Ямбол. 

По думите му Стефан Бъчваров е добре разпознав

В Арт център 2 – Къща на художниците в Плевен се откри изложба на Убавка Тончев и Константин Симеонов – Костика. Тя съчетава живопис и скулптура, като преплита характерните стилове на двамата автори. Творческият им път е минал през залите на галерията, където преди време са били техните ателиета. Тук 25 години те са създавали част от своите творби.

„Добре дошли на една много специална изложба, която ни приканва да навлезем в света на двама автори, обединени както от любов, така и от изразителността на творческия си почерк. Въпреки че споделят 50 години от живота си, в творбите им можете да видите и контраста в светоусещането им. Изложбата ни среща с два различни погледа – единият пъстър, експресивен и наситен с живот, другият – дълбок, философски и носещ усещане за вечност. Убавка и Костика са автори, които ни разказват истории. Тук ще откриете ли