Начало Тонът на времето Биография: Асен Найденов
5501
Тонът на времето

Биография: Асен Найденов

Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
| 12 Септември 2024, 19:02 ч.

Има два вида диригенти. Едните са сопаджии с истински сопи. А другите са с истинска диригентска палка. Това мое мнение не е един вид нахалство, а преценка, защото съм преживял и следвал, учил съм се и съм наблюдавал най-големите диригенти на нашето столетие.

Плевенската филхармония представя концерти с авторска музика на Христо Йоцов в Плевен и София. Това съобщиха от филхармонията. 

Концертите са на границата между класиката и джаз музиката на Христо Йоцов. Ще прозвучат три произведения, две от които ще са премиери. Концертът е под диригентската палка на брата на композитора - маестро Борислав Йоцов.

"За тези, които ме познават, съм по-известен като джазов музикант. От много, много години. В тази програма ще ви представя „другото ми Аз“ с композиции в областта на симфоничния жанр, в който творя отдавна, съчетавайки класическите форми с езика на джаза. Така се опитвам да създавам нов тип музика, която да се придържа към познати от векове музикални традиции и форми, оплодени с ритъма, хармонията и емоцията на джаза. В този концерт на Плевенска филхармония ще бъдат изпълнени творби, писани в периода 2017-202

Репертоар, който съчетава класически приказки за деца, вечерни представления в четвъртък за възрастни и семейства, както и завръщането на утвърдени заглавия ще бъде представен през този месец от трупата на Кукления театър в Русе. Това съобщи пиарът на културния институт Ивелин Пъшев.

Той добави, че акцент в афиша е възобновената комедия „Криворазбраната цивилизация“ по Добри Войников, която ще заеме своето място в програмата след близо година отсъствие. Спектакълът предлага съвременен прочит на класическия текст, поднесен с модерен визуален език и силно актьорско присъствие. Нов акцент в постановката е участието на гост-актьора Ивайло Спасимиров, който е познат на публиката като част от трупата на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, отбеляза Ивелин Пъшев.

През април в програмата се включва и най-новото заглавие в репертоара на Куклени

„Една от основните причини за създаването на тази изложба е стремежът да се поддържа жива културната и духовната памет на тези български художници“, заяви проф. Чавдар Попов, куратор на изложбата „Енергията на откривателството“.

Експозицията беше открита днес в галерия „Мисията“ в София и е реализирана по съвместна инициатива на Държавния културен институт към министъра на външните работи и Фондация „Св. св. Кирил и Методий“.

Представени са избрани творби от колекцията на фондацията – произведения на български автори, създадени в периода от 70-те години на XX век до началото на XXI век.

„Някои от тези творби никога не са били излагани публично и са практически непознати. Това е добра възможност да бъдат видени и възприети от по-широка аудитория“, посочи проф. Попов.

Той подчерта, че незав

Изложба за екзарх Йосиф I представя Регионалният исторически музей в Ловеч. Експозицията е подредена в Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров” в града. Тя е под наслов "Йосиф I – митрополит Ловчански и екзарх Български“ и е по повод 185 години от рождението му и 155 години от учредяването на Българската екзархия.

Автор на изложбата е заместник-директорът на музея Христо Тодоров. Двадесет и едно табла разказват за живота и делото на Йосиф I, както и моменти от учредяване на българската екзархия, които са пряко свързани с неговото избиране за екзарх български, каза Тодоров.

По думите му най-важното е не толкова биографията, колкото неговият живот, отдаден на българския народ и просвета, запазване на българския дух в едни от най-тежките моменти от историята ни. 

Лазар Йовчев, светското име на екзарх Йосиф I, е роден в Калофер на

Кукленият театър в Търговище кани малките зрители на среща с пролетта със спектакъла „Кой събуди Ежко Бежко?“.

Историята за събуждането на сънливия таралеж и неговите приятели е своеобразен ритуал, с който културната институция отбелязва настъпването на новия сезон, съобщиха от ръководството. 

Студът отстъпва, а гората се пробужда. Но кой е тайнственият будилник, който изважда Ежко Бежко от зимния сън? Зайко, Катеричката, Мечо и Бухалчето Бух се впускат в забавно приключение, за да разкрият загадката. 

Актьорите Диляна Димитрова, Цветина Иванова и Милен Алексиев вдъхват живот на куклите, превръщайки сцената в пъстър свят, където детското любопитство среща очарованието на природата. Вместо да търсим отговори извън нас, понякога е достатъчно да се вслушаме в тихия шепот на гората. Именно това ще направят и героите в това приключение, което н

Думите са на големия български диригент Асен Найденов след гостуване зад граница.  

„Преди години бях поканен да дирижирам в Цариград, в Анкара и в Измир. Трябва да ви кажа, че турците ме посрещнаха изключително добре. Когато тръгнах една заран за репетицията, на входа на залата ме посрещна елегантен турчин с думите „Сопа вар?“. Вар значи има. Казах: „Вар!“ Защото имах палка. Оттогава научих, че турците наричат диригентската палка сопа. И това понятие, но вече наше, залегна в мисълта ми“, разказва Найденов.

„Беше изискан, възпитан човек, сдържан, винаги овладян и не разрешаваше емоциите му да го надвиват. Може би, това е резултатът на един дълъг житейски опит и самоконтрол, не само на характер. Той даваше пример за отношение към хората, с които работи, за уважение към колеги и сътрудници. Асен Найденов бе човек с много висок и здрав дух, планиран, влюбен в природата, далеч от бохемството; обичаше да шофира, което правеше до почтена възраст. Почиваше си във вилата в Рибарица, където, казваше, се зарежда с енергия. Може би затова бе винаги във форма. Найденов и репетираше, и водеше спектаклите си с настроение и спокойствие“, пише за него проф. Боянка Арнаудова, музиколог, музикален критик и педагог.

ОТ МАЛЪК УЧИ ПИАНО, ЦИГУЛКА И ВИОЛА

Асен Найденов е роден на 12 септември 1899 г. във Варна. От малък учи пиано, цигулка и виола. Като ученик свири в гимназиалния, а по-късно, през 1916 г., се изявява с Варненския оркестър. Дори за кратко гимназистът е и помощник на диригента във Временния варненски музикален театър. Завършва гимназия в родния си град. През 1919 г. заминава да учи право в София.

Навръх 68-ата годишнина от рождението на реставратора и художник Климент Атанасов (1957 - 2023) на 3 април Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски" ще открие ретроспективна изложба със заглавие "В търсене на Аза", съобщават от културната институция в морския град. 

Експозицията проследява творческите търсения на художника с творби от различни периоди. Селектираните картини на Климент Атанасов представят част от експериментите му, съчетани с религиозните, социални и духовни проявления на неговия вътрешен свят, допълват от галерията. 

Климент Атанасов завършва консервация и реставрация в Националната художествена академия през 1984 г. Между 1997 и 2023 г. работи като реставратор в Бургаската художествена галерия. Има над 40 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Реставрира двадесет църкви и музеи и участва в реставрацията и консервацията на множ

Над 140 произведения, оценени на близо 350 хиляди евро, ще бъдат показани в изложба в столичната галерия Artmark до 25 март, а на следващия ден ще бъдат предложени на търг, съобщават организаторите.

Картината „Лов на сърни край София“ на Ярослав Вешин, определяна като „забележителното платно, създадено по време на Софийския период, най-високо оценен период от кариерата на Вешин“, се появява за първи път на българския артпазар, след като е част от американска колекция, а по-късно продадено на британски аукцион през 2007 г. От екипа отбелязват, че „Лов на сърни край София“ пресъздава ловната тематика в зимни условия от началото на XX век, улавяйки суровата красота на природата и динамиката на лова. 

Публиката ще може да види и „Пред хана“ – „впечатляваща рисунка на Вешин, изпълнена с акварел, гваш и молив вър

Изложба „Образът на жената“ е подредена в художествена галерия „Кирил Петров“ в Монтана по повод международния ден на жената 8 март.

Показани са 23 живописни платна от фонда на галерията, като повечето от тях са портрети на жени. Картините представят жени от различни епохи от древността до днес. Дамите са изобразени в различни социални роли – майка, съпруга, дете, ангел, изкусителка. В някои от портретите жената е показана и като абстракция.

Уредникът на галерията Никола Минчев съобщи , че картините в изложбата са рисувани от 70-те години на миналия век до днешни дни, като голяма част от тях не са излагани от десетилетия. Техни автори са съвременни класици в изобразителното изкуство Анета Дръгушану, Лика Янко, Милена Йоич, Севда Потурлян, Тома Върбанов, Тома Трифоновски, както и автори от Монтана и региона – Венелин Захариев, Теодоси

Създателят на "Анора" Шон Бейкър спечели награда "Оскар" за най-добър режисьор, съобщиха световните осведомителни агенции.

Бейкър, който е на 53 години, спечели също наградите за най-добър оригинален сценарий и монтаж. Трагикомедията му за екзотична танцьорка, която се омъжва за сина на руски олигарх  получи и голямата награда на вечерта - за най-добър филм, както и наградата за най-добра актриса за 25-годишната Майки Мадисън.

С четирите си награди "Оскар" (най-добър филм, режисьор, сценарий, монтаж), Шон Бейкър се изравни с Уолт Дисни за най-много победи на една церемония.  

Шон Бейкър беше фаворит за наградата "Оскар" за режисура, след като спечели голямата награда от Гилдията на режисьорите, победа, която почти гарантира и "Оскар". Той също взе водещите награди на Гилдията на продуцентите и "Независим дух", а през май миналата година - награда "Зла

БНТ представя документалния филм „Царят-гражданин“ на 14 май, съобщават от телевизията.

По думите им това е „една лична изповед на Симеон Втори, подготвена от журналиста и телевизионен мениджър Павел Станчев“ и проследява „както исторически събития, така и пътя на Симеон Втори – от детството му в двореца, през драматичното заминаване в изгнание, до годините на политическо завръщане в България“. 

„Зрителите ще видят разказите и на двама от най-близките до Симеон Сакскобургготски – съпругата му Маргарита и неговия внук Борис, обявен за „пазител на короната“.  Как със съпругата си споделят любовта си близо шест десетилетия, ще се върне ли наследникът му в България и какви са жертвите и посланията на Симеон Втори з

„През 1917 г., когато положението по време на Първата европейска война стана неудържимо, много оркестранти бяха мобилизирани, други повече нямаха възможност да свирят. Междувременно, учих известно време хармония и контрапункт с един много образован и способен музикант – руски емигрант. Скоро вкъщи се заговори за заминаване за Виена, за да продължим там музикалното си образование с брат ми. Но още бушуваше войната, а през пролетта, преди да завърши учебната година, бях взет в казармата. Предстоеше да ни изпратят на фронта. После всичко се разбърка след погрома при Добро поле и ни задържаха в казармата. Тогава измолих да ме пуснат, за да запиша в София – студент по право. Само в такъв случай можех да бъда освободен от службата. Карах някакво студентство, като се издържах сам – свирех по разни кръчми“, разказва Асен Найденов.

През 1920 г. заминава за Виена, където посещава лекциите на Гуидо Адлер, учи теория на музиката и композиция. В края на 1921 г. се премества в Лайпциг и постъпва в консерваторията, където учи композиция, теория и контрапункт при професорите Паул Гренер и Щефан Крел. Пиано учи при проф. Рюдигер Тайхмюлер. По това време у него се появява интерес към диригентството и той започва да взема първите си уроци при Макс Хохкофлер – диригент на Лайпцигската опера. Поради липса на средства, той се издържа, като свири във малки салонни оркестри в Лайпциг и редовно посещава репетициите на известния диригент Артур Никиш, който по това време е в Лайпциг.

НАД 70 ГОДИНИ СЪС СОФИЙСКАТА ОПЕРА

В края на 1923 г. Асен Найденов се завръща в България и постъпва в Софийската народна опера като оркестрант-виолист. Скоро след това го назначават корепетитор, помощник-хормайстор и помощник-диригент в операта. Дебютира като оперен диригент на 7 октомври 1925 г. с операта „Миньон“ на Амброаз Тома.

През лятото на 1930 г. Асен Найденов заминава за Залцбург, където посещава диригентски курсове, организирани от международната фондация „Моцартеум“ към Консерваторията, ръководена от Бернхард Паумгартнер с преподаватели Бруно Валтер и Клеменс Краус. През 1931 г. завършва курса на обучение с отличен успех, затвърден с дирижирането на голям публичен симфоничен концерт в Залцбург.

Завръща се в България и се отдава на плодотворна професионални и обществена дейност. Първата самостоятелна постановка на младия диригент на сцената на Народната опера е през 1932 г. – на операта „Дон Паскуале“ от Доницети. През 1933 г. основава мъжкия хор „Родина“, който ръководи до 1937 г., и с който гостува в Югославия, Румъния и Австрия. Асен Найденов е един от инициаторите за организирането през 1935 г. при Народната опера на нова филхармония – Държавна филхармония при Народната опера. През 1937 г. е назначен за титуляр и диригент на Софийската опера. През периода 1937-1944 г. поставя на сцената на операта 18 оперети, от които 4 български и 8 балетни постановки – пет български. Някои от българските опери и балетни произведения прозвучават за първи път на оперната сцена под палката на Асен Найденов. От 1946 до 1961 г. той е главен диригент на Софийската опера.

С НЕГОВА ПОСТАНОВКА СЕ ОТКРИВА ВТОРА СЦЕНА НА „БОЛШОЙ ТЕАТЪР“

През 1962 и 1963 г. Асен Найденов е гост-диригент в Малий академичен театър за опера и балет в Ленинград (днес Санкт Петербург), където поставя операта „Отело“ от Верди, „Турандот“ от Пучини, „Ромео, Жулиета и мракът“ от Константин Молчанов. Освен това, дирижира оперите „Летящият холандец“ от Вагнер, „Риголето“ от Верди. През 1963 и 1964 г. е гост-диригент на „Болшой театър“ в Москва, където поставя „Риголето“ от Верди и дирижира оперите „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски, „Дама Пика“ и „Евгений Онегин“ от Чайковски, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. С постановката на Асен Найденов в Двореца на конгресите – Кремъл, се открива втората сцена на „Болшой театър“. Друга задгранична постановка на Найденов е операта „Хованщина“ от Мусоргски в Берлинската държавна опера (1958).

През 1965 г. Асен Найденов се завръща в България. От 1965 до 1979 г. отново заема поста главен диригент на Софийската опера, след което остава като неин почетен главен диригент.

От 1986 г. е почетен диригент на Фестивалния оркестър на Националния дворец на културата в София.

През 71-годишния си творчески път Асен Найденов поставя 1318 спектакъла, сред които оперите „Хофманови приказки“ от Офенбах (1930), „Манон“ от Жул Масне, „Иванко“ от Натан Князев и „Дон Паскуале“ от Доницети (1932), „Трубадур“ от Верди и „Еликсир на любовта“ от Доницети (1934), „Савската царица“ от Карл Голдмарк, „Садко“ от Римски-Корсаков и „Женско царство“ от Веселин Стоянов (1935), „Джани Скики“ от Пучини, „Дон Карлос“ от Верди и „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров (1936), „Янините девет братя“ от Любомир Пипков (1937), „Танхойзер“ от Вагнер и „Русалка“ от Александър Драгомижски (1939), „Ехо от оня свят“ от Яков Готовац (1940), „Орфей и Евридика“ от Кристоф Глук (1942), „Тоска“ от Пучини (1945), „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски и „Бохеми“ от Пучини (1946), „Феделио“ от Бетховен, „Станционният надзирател“ от Кюрков и „Дама Пика“ от Чайковски (1947), „Момчил“ от Л. Пипков (1948), „Иван Сусанин“ от Глинка (1949), „Айда“ от Верди и „Семейството на Тарас“ от Дмитрий Кабалевски (1952), „Вълшебната флейта“ от Моцарт и „Война и мир“ от Прокофиев (1957), „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев (1959). Асен Найденов поставя и балетите: „Жар птица“ от Стравински и „Зелената флейта“ от Моцарт (1935), „Змей и Яна“ от Хр. Манолов (1937), „Спящата красавица“ от Чайковски (1938), „Нестинарка“ от Марин Големинов (1942), „Герман“ от Филип Кутев, „Приказки“ и „Тракия“от Петко Стайнов (1943).

Асен Найденов умира на 10 септември 1995 г. на 96 годишна възраст.

ПРИЗНАНИЕ

Асен Найденов е лауреат на Димитровска награда – първа степен (1950, 1952, 1959), удостоен със званието „Народен артист“ (1952), носител на орден „Народна република България“ – първа степен (1959), удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“ (1970). През 1979 г. получава орден „Георги Димитров“, почетния знак на Столичния общински народен съвет – първа степен, и извънредната награда за диригентско майсторство на Шестия национален преглед на оперното, оперетното и балетното изкуство.

Съюзът на музикалните и танцови дейци посмъртно награждава Асен Найденов със „Златна лира“ за утвърждаването на българския оперен театър у нас и в чужбина (1999).

 

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Постановката „Геометрия на душата“ спечели наградата за най-добър спектакъл на Международния фестивал „Вълшебната завеса“ в Търговище
Драматичен театър – Търговище обяви наградените от XXIV Международен фестивал на спектакли за деца „Вълшебната завеса“. Наградата за най-добър спектакъл беше при ...
Над 50 000 души са постели българския павилион на ЕКСПО 2025 в Осака
Над 50 хил. души са посетили българския павилион на световното изложение ЕКСПО 2025 в Осака за малко повече от месец след неговото откриване на 13 април. Статистиката съобщиха от И ...
Инструкции за ежедневен живот: Как Раймундо Фигероа представя идеята за ежедневната трансформация
Единадесет колажа и две рисунки са част от изложбата „Инструкции за ежедневен живот“ на американския артист Раймундо Фигероа. Тя ще бъде открита в One Gallery днес, в р ...
В Добрич бе официално закрито 34-ото издание на Европейския младежки поп рок конкурс “Сарандев”
Тридесет и четвъртото издание на Европейския младежки поп рок конкурс “Сарандев” бе закрито официално тази вечер в Младежки център “Захари Стоянов” в Добрич ...
Ема Вертерова получи Наградата на Община Габрово в традиционната изложба на местните художници
Наградата на Община Габрово в традиционната изложба на габровските художници получи Ема Вертерова. Експозицията бе открита тази вечер от кмета на Габрово Таня Христова.  В и ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Постановката „Геометрия на душата“ спечели наградата за най-добър спектакъл на Международния фестивал „Вълшебната завеса“ в Търговище
Драматичен театър – Търговище обяви наградените от XXIV Международен фестивал на спектакли за деца „Вълшебната завеса“. Наградата за най-добър спектакъл беше при ...
Австрия спечели 69-ото издание на "Евровизия"
Австрия спечели 69-ото издание на песенния конкурс "Евровизия" в швейцарския град Базел, съобщиха световните агенции. Оперният певец JJ с емоционалната песен Wasted Love е първият ...
Художниците Стефко Кънев и Стефан Василев представят „Природата и живота“ в изложба
Изложба „Природата и живота“ обединява творби на художниците Стефко Кънев и Стефан Василев. Баща и син показват различен стил на възприятия и отражение на природата, ра ...
Стефка Кювлиева: Истината обичам, каквато и да е тя
Истината обичам. Каквато и да е тя. Ако искам да коригирам някого или нещо, с което не съм съгласна, го правя много внимателно. Защото, ако не убедиш другия човек в правотата си, н ...
В Сребърна пяха и се смяха на хумористичен фестивал с девиз "На кризата напук, ние пак сме тук"
Силистренското село Сребърна бе домакин на хумористичния фестивал "Сребърна пее и се смее". Проявата се състоя за 15-и път. Организатори на събитието са Община Силистра и Народно ...
Тикер в 09:00 ч.
Драматичен театър – Търговище обяви наградените от XXIV Международен фести ...
Начало Тонът на времето
5501
Тонът на времето

Биография: Асен Найденов

Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
| 12 Септември 2024, 19:02 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА

Има два вида диригенти. Едните са сопаджии с истински сопи. А другите са с истинска диригентска палка. Това мое мнение не е един вид нахалство, а преценка, защото съм преживял и следвал, учил съм се и съм наблюдавал най-големите диригенти на нашето столетие.

Думите са на големия български диригент Асен Найденов след гостуване зад граница.  

„Преди години бях поканен да дирижирам в Цариград, в Анкара и в Измир. Трябва да ви кажа, че турците ме посрещнаха изключително добре. Когато тръгнах една заран за репетицията, на входа на залата ме посрещна елегантен турчин с думите „Сопа вар?“. Вар значи има. Казах: „Вар!“ Защото имах палка. Оттогава научих, че турците наричат диригентската палка сопа. И това понятие, но вече наше, залегна в мисълта ми“, разказва Найденов.

„Беше изискан, възпитан човек, сдържан, винаги овладян и не разрешаваше емоциите му да го надвиват. Може би, това е резултатът на един дълъг житейски опит и самоконтрол, не само на характер. Той даваше пример за отношение към хората, с които работи, за уважение към колеги и сътрудници. Асен Найденов бе човек с много висок и здрав дух, планиран, влюбен в природата, далеч от бохемството; обичаше да шофира, което правеше до почтена възраст. Почиваше си във вилата в Рибарица, където, казваше, се зарежда с енергия. Може би затова бе винаги във форма. Найденов и репетираше, и водеше спектаклите си с настроение и спокойствие“, пише за него проф. Боянка Арнаудова, музиколог, музикален критик и педагог.

ОТ МАЛЪК УЧИ ПИАНО, ЦИГУЛКА И ВИОЛА

Асен Найденов е роден на 12 септември 1899 г. във Варна. От малък учи пиано, цигулка и виола. Като ученик свири в гимназиалния, а по-късно, през 1916 г., се изявява с Варненския оркестър. Дори за кратко гимназистът е и помощник на диригента във Временния варненски музикален театър. Завършва гимназия в родния си град. През 1919 г. заминава да учи право в София.

„През 1917 г., когато положението по време на Първата европейска война стана неудържимо, много оркестранти бяха мобилизирани, други повече нямаха възможност да свирят. Междувременно, учих известно време хармония и контрапункт с един много образован и способен музикант – руски емигрант. Скоро вкъщи се заговори за заминаване за Виена, за да продължим там музикалното си образование с брат ми. Но още бушуваше войната, а през пролетта, преди да завърши учебната година, бях взет в казармата. Предстоеше да ни изпратят на фронта. После всичко се разбърка след погрома при Добро поле и ни задържаха в казармата. Тогава измолих да ме пуснат, за да запиша в София – студент по право. Само в такъв случай можех да бъда освободен от службата. Карах някакво студентство, като се издържах сам – свирех по разни кръчми“, разказва Асен Найденов.

През 1920 г. заминава за Виена, където посещава лекциите на Гуидо Адлер, учи теория на музиката и композиция. В края на 1921 г. се премества в Лайпциг и постъпва в консерваторията, където учи композиция, теория и контрапункт при професорите Паул Гренер и Щефан Крел. Пиано учи при проф. Рюдигер Тайхмюлер. По това време у него се появява интерес към диригентството и той започва да взема първите си уроци при Макс Хохкофлер – диригент на Лайпцигската опера. Поради липса на средства, той се издържа, като свири във малки салонни оркестри в Лайпциг и редовно посещава репетициите на известния диригент Артур Никиш, който по това време е в Лайпциг.

НАД 70 ГОДИНИ СЪС СОФИЙСКАТА ОПЕРА

В края на 1923 г. Асен Найденов се завръща в България и постъпва в Софийската народна опера като оркестрант-виолист. Скоро след това го назначават корепетитор, помощник-хормайстор и помощник-диригент в операта. Дебютира като оперен диригент на 7 октомври 1925 г. с операта „Миньон“ на Амброаз Тома.

През лятото на 1930 г. Асен Найденов заминава за Залцбург, където посещава диригентски курсове, организирани от международната фондация „Моцартеум“ към Консерваторията, ръководена от Бернхард Паумгартнер с преподаватели Бруно Валтер и Клеменс Краус. През 1931 г. завършва курса на обучение с отличен успех, затвърден с дирижирането на голям публичен симфоничен концерт в Залцбург.

Завръща се в България и се отдава на плодотворна професионални и обществена дейност. Първата самостоятелна постановка на младия диригент на сцената на Народната опера е през 1932 г. – на операта „Дон Паскуале“ от Доницети. През 1933 г. основава мъжкия хор „Родина“, който ръководи до 1937 г., и с който гостува в Югославия, Румъния и Австрия. Асен Найденов е един от инициаторите за организирането през 1935 г. при Народната опера на нова филхармония – Държавна филхармония при Народната опера. През 1937 г. е назначен за титуляр и диригент на Софийската опера. През периода 1937-1944 г. поставя на сцената на операта 18 оперети, от които 4 български и 8 балетни постановки – пет български. Някои от българските опери и балетни произведения прозвучават за първи път на оперната сцена под палката на Асен Найденов. От 1946 до 1961 г. той е главен диригент на Софийската опера.

С НЕГОВА ПОСТАНОВКА СЕ ОТКРИВА ВТОРА СЦЕНА НА „БОЛШОЙ ТЕАТЪР“

През 1962 и 1963 г. Асен Найденов е гост-диригент в Малий академичен театър за опера и балет в Ленинград (днес Санкт Петербург), където поставя операта „Отело“ от Верди, „Турандот“ от Пучини, „Ромео, Жулиета и мракът“ от Константин Молчанов. Освен това, дирижира оперите „Летящият холандец“ от Вагнер, „Риголето“ от Верди. През 1963 и 1964 г. е гост-диригент на „Болшой театър“ в Москва, където поставя „Риголето“ от Верди и дирижира оперите „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски, „Дама Пика“ и „Евгений Онегин“ от Чайковски, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. С постановката на Асен Найденов в Двореца на конгресите – Кремъл, се открива втората сцена на „Болшой театър“. Друга задгранична постановка на Найденов е операта „Хованщина“ от Мусоргски в Берлинската държавна опера (1958).

През 1965 г. Асен Найденов се завръща в България. От 1965 до 1979 г. отново заема поста главен диригент на Софийската опера, след което остава като неин почетен главен диригент.

От 1986 г. е почетен диригент на Фестивалния оркестър на Националния дворец на културата в София.

През 71-годишния си творчески път Асен Найденов поставя 1318 спектакъла, сред които оперите „Хофманови приказки“ от Офенбах (1930), „Манон“ от Жул Масне, „Иванко“ от Натан Князев и „Дон Паскуале“ от Доницети (1932), „Трубадур“ от Верди и „Еликсир на любовта“ от Доницети (1934), „Савската царица“ от Карл Голдмарк, „Садко“ от Римски-Корсаков и „Женско царство“ от Веселин Стоянов (1935), „Джани Скики“ от Пучини, „Дон Карлос“ от Верди и „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров (1936), „Янините девет братя“ от Любомир Пипков (1937), „Танхойзер“ от Вагнер и „Русалка“ от Александър Драгомижски (1939), „Ехо от оня свят“ от Яков Готовац (1940), „Орфей и Евридика“ от Кристоф Глук (1942), „Тоска“ от Пучини (1945), „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски и „Бохеми“ от Пучини (1946), „Феделио“ от Бетховен, „Станционният надзирател“ от Кюрков и „Дама Пика“ от Чайковски (1947), „Момчил“ от Л. Пипков (1948), „Иван Сусанин“ от Глинка (1949), „Айда“ от Верди и „Семейството на Тарас“ от Дмитрий Кабалевски (1952), „Вълшебната флейта“ от Моцарт и „Война и мир“ от Прокофиев (1957), „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев (1959). Асен Найденов поставя и балетите: „Жар птица“ от Стравински и „Зелената флейта“ от Моцарт (1935), „Змей и Яна“ от Хр. Манолов (1937), „Спящата красавица“ от Чайковски (1938), „Нестинарка“ от Марин Големинов (1942), „Герман“ от Филип Кутев, „Приказки“ и „Тракия“от Петко Стайнов (1943).

Асен Найденов умира на 10 септември 1995 г. на 96 годишна възраст.

ПРИЗНАНИЕ

Асен Найденов е лауреат на Димитровска награда – първа степен (1950, 1952, 1959), удостоен със званието „Народен артист“ (1952), носител на орден „Народна република България“ – първа степен (1959), удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“ (1970). През 1979 г. получава орден „Георги Димитров“, почетния знак на Столичния общински народен съвет – първа степен, и извънредната награда за диригентско майсторство на Шестия национален преглед на оперното, оперетното и балетното изкуство.

Съюзът на музикалните и танцови дейци посмъртно награждава Асен Найденов със „Златна лира“ за утвърждаването на българския оперен театър у нас и в чужбина (1999).

 

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Постановката „Геометрия на душата“ спечели наградата за най-добър спектакъл на Международния фестивал „Вълшебната завеса“ в Търговище
Над 50 000 души са постели българския павилион на ЕКСПО 2025 в Осака
Инструкции за ежедневен живот: Как Раймундо Фигероа представя идеята за ежедневната трансформация
В Добрич бе официално закрито 34-ото издание на Европейския младежки поп рок конкурс “Сарандев”
Ема Вертерова получи Наградата на Община Габрово в традиционната изложба на местните художници
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Май
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Тонът на времето
Постановката „Геометрия на душата“ спечели наградата за най-добър спектакъл на Международния фестивал „Вълшебната завеса“ в Търговище
Калейдоскоп
Австрия спечели 69-ото издание на "Евровизия"
Авансцена
Художниците Стефко Кънев и Стефан Василев представят „Природата и живота“ в изложба
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2025 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2025 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.